Press "Enter" to skip to content

Традиционните за елита отбори в долните дивизии: “Академик” (София)

Нека проследим героичната история на един от най-успешните български отбори

За начало на студентските изяви във футбола в България може да се смятат все по-популярните след 1940 година организирани първенства във ВУЗ-овете. Именно на основата на подобните междустудентски шампионати се ражда софийският “Академик”. През първите две години отборът играе в Софийската градска група.

Емблемата на отбора

Утвърждаването на отбора в българския футбол.

Това се случва през 1949 г, когато е организиран квалификационен турнир между софийските клубове за попълване на „А“ регионална футболна група. „Студентите“ завършват на пето място в него, което означава, че си извоюват право на участие в “лигата на майсторите”. Те разполагат с много силен състав, умело ръководен от треньорите Венцислав Ангелов, който е преподавател по футбол във ВИФ (днес национална спортна академия), и Борислав Каменски.

Междувременно в резултат от възхода на тима две години част от него е албанският национал Шкендер Бегея, който е и един от първите чуждестранни играчи в България въобще. Той по това време учи в София.

Първите сезони при майсторите

Дебютната кампания на отбора в елита протича по начин, за който много отбори и сега биха им завидели. В крайна сметка “Академик” завършва на трето място, окичвайки се с бронзовите медали.

Година по-късно „Академик“ завършва на четвърто място в първенството и играе на финала за Купата на Съветската армия, където губи с 0:1 от ЦСКА след продължения. Впоследствие обаче „студентите“ са напуснати от част от основните си футболисти и през 1952 г. изпадат от „А“ група, завършвайки на предпоследното 11-о място. Най-добрите години на отбора обаче тепърва предстоят.

Отборът на ЦНДВ (ЦСКА) оттогава

Разходка из дивизиите

Тази рзходка продължава цели 13 години. В този период отборът участва в Софийската градска група (1953 – 1956) и в „Б“ РфГ (1957 – 1964). Следва така дългоочакваното завръщане във футболния елит на България. През сезон 1963/1964 “студентите” завършват на първо място в Южната „Б“ група и печелят промоция за елита. Престоят в елита продължава само един сезон, преди тимът да изчезне от футболната карта.

Периодът без представителен отбор

Този период е сравнително кратък. За две години (между 1965 и 1967 г.) „Академик“ няма представителен отбор. През 1967 г. със задачата да сформира нов тим се заема Данко Роев. Впоследствие специалистът ще остави името си със „златни“ букви в историята на клуба. На Роев са му нужни само две години, преди да върне „Академик“ сред майсторите.

Златните години на “Академик” (София)

Този период продължава 10 години. Между 1969 г. и 1979 г. са най-силните 10 години в клубната история на „Академик“. През тях не само че отборът не изпада от елита, но постига редица успехи. През 1974 г. „Академик“ триумфира с Балканската клубна купа, надделявайки във финала над “Вардар” (Скопие). В Македония мача завършва 0:0, а в София „студентите“ печелят с 2:0. През същата година тимът става и световен студентски вицешампион на първенството във Франция и стига до трето място в турнира за Купата на Съветската армия. Успехите на отбора обаче далеч не свършват дотук.

През 1976 година „Академик“ завършва на трето място в „А“ група и добива правото да представя за първи път България в турнира за Купата на УЕФА. В първия кръг „студентите“ срещат чешкия гранд “Славия” (Прага) и не само че се представят достойно, но го елиминират след впечатляваща домакинска победа с 3:0 и загуба в Прага с 0:2. В следващия кръг на пътя на „Академик“ излиза великият “Милан”.

Най- големият мач в историята на “Академик”

На 20 октомври 1976 г. „студентите“ изиграват уникален мач и подчиняват италианския гранд с 4:3 пред 15 000 зрители на националния стадион. Два гола за успеха бележи Тодор Паунов, а по веднъж точни са Красимир Манолов и Александър Димитров. За Милан бележат Фулвио Куловати и на два пъти Фабио Капело. В редиците на „росонерите“ са също Джани Ривера, Алберто Бигон и редица други звезди.

В ревашна „Академик“ се представя също много достойно, но губи с 0:2, макар да играе много добре и да получава отлични оценки в пресата на Апенините.

Три години по-късно, през 1979 г., „Академик“ изпада в „Б“ група, но престоява само сезон във втория ешелон, преди отново да се завърне в елитната група на България. През сезон 1980/81 г. „небесносините“ правят още един много успешен дебют и завършват на четвърто място и за втори път се класират за евротурнирите. Там те се изправят в първия кръг срещу немския 1. ФК “Кайзерслаутерн” и биват елиминирани след две минимални загуби – 0:1 и 1:2. В края на кампания 1981/82 г. „студентите“ отново изпадат в „Б“ група и това слага началото на упадъка им.

Упадъкът на “Академик” (София)

През 80-те години „Академик“ стремглаво губи позициите си в българския футбол, извоювани през близо 40-годишната история на клуба и бързо стига до аматьорските дивизии. В средата на 90-те години е направен опит клубът да бъде реанимиран и той за кратко се подвизава в „Б“ група. Отново обаче следва падение, и то още по-болезнено. През сезон 1999 – 00 г. „студентите“ за първи път стигат до възможно най-ниското стъпало в йерархията на футбола ни – областните групи.

Опитът за възраждане на тима

През лятото на 2007 г. „Академик“ се обединява с „Вихър“ (Горубляне), който е спечелил промоция за „Б“ група. По този начин „студентите“ отново се завръщат в професионалния футбол. За президент на клуба е избран Манол Велев, който се заканва до три години отборът да се завърне в елитната дивизия. Привлечени са доста юноши на “Левски“, ЦСКА София, “Славия” и  “Локомотив” (София), които не получават шанс за изява в родните си клубове. 

Този опит се оказва успешен и през сезон 2009/2010 тимът се класира на второ място в Западната “Б” група и печели правото на участие в плейоф за влизане при майсторите. Този плейоф е срещу втория на изток- “Несебър”. На 23 май на стадиона в Стара Загора „Академик“ побеждава с 2:1 с два гола на Николай Божов и се завръща сред елита на футболна България след 28-годишна пауза.

Престоят там продължава този път два сезона. През сезон 2011/12 настъпват финансови затруднения и в края на сезона е отнет професионалният лиценз на клуба. От 2013/14 “Академик” се състезава в А ОФГ София. В следствие на това през сезон 2015/16 спира съществуването си.

През 2017 г. ФК Академик (София) е възстановен и започва от Областните аматьорски футболни групи.

Мнението на “Ритнитопъ”: В българския футбол винаги целта е била интегриране на младите надежди. Отбори като “Академик” са съставени именно от такива и българският футбол има нужда от тях. Засега за софийския отбор остава само славната история, с която някои отбори и досега не могат да се похвалят. Пожелаваме на тима колкото се може по- скоро да повтори, а защо не и да надгради приказката, този път за повече време

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *