“Пирин” е отбор, за който се говори с голямо уважение, но само на родна земя. Днес ще разгледаме какво са предложили “орлетата” в ЕКТ.
Дебютът на благоевградчани в Европа
“Пирин” записва първото си участие в Европа през 1985г. Това е, може би, най-силният отбор в историята на благоевградския футбол. А и неслучайно точно този отбор стига до европейската сцена. Тогава в състава личат имената на Петър Цветков, който и до днес е рекордьор по срещи със зелено-бялата фланелка в А група, младият Петър Михтарски и Йордан Боздански – Зико, двамата вечни голмайстори на “орлетата”, както и легендарният вратар Христо Христов – Бараката. Този страховит състав завършва пети в А група през сезон 1984/85г.
Това място, по презумие не дава евроквота, но заради скандалния финал за купата на България, същата година между “Левски” и ЦСКА, “Пирин” служебно взима бронзовите медали и, съответно квота за участие в Купата на УЕФА. Тези медали са отнети на благоевградчани в последствие, но нищо не е успяло да отнеме спомените на местните жители за първия европейски сблъсък на стадион “Христо Ботев”.
Жребият изпраща в Пиринска Македония шведския “Хамарби”. На 17-и септември 1985г. на стадиона в Благоевград има над 15 000 зрители. Дори с две трибуни, тази публика не се побира и мнозина гледат срещата от своите тераси, близките баири и стълбите на съоръжението. Срещата не се развива по план за домакините като те губят с 3:1. Първият гол за “Пирин” в Европа отбелязва Венцислав Динев, но Улф Ериксон, Матс Валберг и Томас Лундин напълно съсипват празника му.
За реванша, “Пирин” отлита с едва дванадесет футболисти. Тотално осакатен кадрово в Швеция, Борис Николов използва Петър Михтарски в защитната си линия. Резултатът, логично не е позитивен. 4:0, и общ резултат от 7:1 слагат край на първото международно приключение на “орлетата”. “Хамарби” от своя страна остава в надпреварата още едва два кръга.
Първата победа на “Пирин” в Европа
Сезон 1993/94г. не е най-успешният за “Пирин”. Благоевградчани завършват десети в първенството, участвайки дори в битката за оцеляване. Въпреки това те достигат финал за купата, който губят от “Левски” с минималното 1:0. За щастие на “орлетата”, “Левски” става и шампион на България същата година, а това изпраща благоевградчани в предварителения кръг на КНК. Там те се изправят срещу аматьорите от лихтенщайнският “Шаан”.
Датата е 25-и август, точно след незабравимото лято от САЩ. А мачът се провежда на стадион “Васил Левски”, поради ремонт на “Христо Ботев”. В София, “орлетата” разгромяват съперниците си с 3:0. Малин Орачев дава аванс през първата част с красив прехвърлящ удар, а до почивката Борис Янев вече е удвоил след перфектно първо докосване и премерен удар в долния ъгъл на вратата. През второто полувреме Георги Петров оформя класиката от бялата точка.
Важно уточнение е, че по онова време в Благоевград се води люта битка за собствеността на “зелено-белите”. Много футболисти са разпродадени и за тези срещи се разчита на, така известната пиринска школа. На столичното летище, от самолета са свалени футболисти и хора от щаба на “орлетата”. И така отново, за мач-реванш отлитат точно 12 футболисти… Те се оказват достатъчни, защото един гол на Борис Янев в Лихтенщайн класира “Пирин” напред след общ резултат 4:0.
Последните двубои на “орлетата” в ЕКТ
“Пирин” влезе в основната схема на КНК и изтегли късата клечка. “Орлетата” изтеглят гръцките носители на купата – “Панатинайкос”. Силни по онова време, “детелините” са нямали намерение да подценяват родния тим, а резултатът от това е наистина погромен. Първата среща е в България, а стадионът в Благоевград е готов, за да посрещне гръцкия гранд. Гранд, който определено се е чувствал много комфортно дори и далеч от дома.
Благоевградчани разказват, че феновете на “Панатинайкос” са се чували в центъра на града още от стъпването им на автогарата, което е близо двукилометрово разстояние. Зеленото море на стадиона е надвишило 12 000 души. Мачът е вървял в темпото на гостите, но до 70-ата минута голове все още е нямало. Въпреки това Никос Ниопалиас и Александрос Алексудис дават аванс на гърците преди реванша в Атина.
В гръцката столица нещата не са по-цветущи. “Пирин” бива отстранен безмилостно, като отнася шест попадения на олимпийския стадион в града. Почетно попадение вкарва Малин Орачев, но то идва при резултат 4:0. И така горчивината остава за благоевградчани, а общият резултат от 8:1 е последния, до днес, за тях в Европа. А изгледите изобщо не са добри, и вещаят всичко. но не и нова еврокампания за “орлетата”.
Съставът на “Пирин” днес е далеч от славата на “Малкия Аякс” от 70-е, на златните единадесет от 1985г. и от гостувалите в Атина през 1994г.
Мнението на “Ритнитопъ”: Няма нищо по-хубаво от това да си припомниш славната история на традиционен български отбор. За наше нещастие, българските клубове имат славно минало, но не и настояще. Отговорните за това хора са навсякъде, а част от тях сме и ние феновете на родните отбори. Стадион “Христо Ботев” се пълни до краен предел едва два пъти годишно, посрещайки столичните грандове.
Още истории за родния футбол можете да прочетете тук:
Be First to Comment