Нещата, за които никой не говори: Законният начин, по който се спира развитието на българските юноши по пътя към професионалния футбол

Докосването до професионалния футбол и съответно първият професионален договор са мечтата на всяко момче, практикуващо играта. До тях обаче не се стига никак лесно. Изисква се много труд, пот и… едни 75 хиляди лева.

Днес ще ви разкажем за една добра практика във футбола, която обаче е крайно опорочена от българския стандарт. Става въпрос за прословутите „бележки“. Ако сте се занимавали с футбол, със сигурност знаете за какво говорим. Нека обаче разясним точно за какво става въпрос. Глава III на Правилника за договорите и трансферите на футболистите ⁽¹⁾ на БФС е озаглавена „Компенсации“. Определението за въпросните компенсации е дадено в чл. 24:

Чл. 24. (1) Компенсацията за обучение е парична сума за компенсиране разходите за обучение, развитие и формиране на футболиста от навършване на 12 години до навършване на 23 години.

Какво лошо има в това? Редно е футболните школи да получат възнаграждение за развитието на млади таланти. Това ще ги мотивира да работят още по-здраво и ефикасно с цел максимален брой играчи, за които да получат въпросната компенсация, а по този начин се поддържа жива конкурентоспособността на школите. Като още по-голяма мотивация идва чл. 25, ал. 1 и 2 от същия Правилник:

Чл. 25. (1) Основният размер на Компенсацията за обучение за футболните клубове от системата на БФС, при сключването на първи професионален договор, е 75 000 лева.

(2) Когато футболистът е взел участие в най-малко 50% от срещите на национален отбор на Република България през последния сезон, при сключването на първи договор като футболист-професионалист, размерът на Компенсацията за обучение е 100 000 лева.

Страхотно! Детско-юношеските школи ще бъдат обезщетени, което води до наплив на капитал в тях, което пък би довело до по-качествена работа, оборудване, бази, по-големи треньорски заплати в това число. Редно е да разясним, че сумата от компенсацията се разпределя между всички школи, които са участвали в развитието на футболиста от 12 до 23-годишна възраст, съгласно чл. 27, ал. 1. Звучи справедливо, тъй като качествените играчи от по-малките школи често биват приветствани в големите академии. Схемата, по която бива разделяна сумата, е описана в Правилника. На хартия това изглежда наистина един прекрасен метод, по който всички да са доволни.

Идва и въпросът „Кой следва да плати тази компенсация?“. Отново се обръщаме към документа,където чл. 27, ал. 2, т. 3 гласи:

Чл. 27, (2), 3. Футболният клуб, с който е сключен първи договор, представя в отдел „Спортно-технически” на БФС доказателства от всеки футболен клуб по ал. 2 за изплатена Компенсация за обучение.

Логично е тогава клубът, с който младият играч подписва договор, да изплати сумата. Това е един вид неговата трансферна сума. Не би било справедливо професионален клуб да вземе наготово играч, който е развиван в продължение на години някъде другаде. Да, ама не.

Ето каква е практиката в българската действителност: масово не клубовете, а родителите на юношите плащат въпросните „бележки“. Иначе казано, „откупуват“ правата им. За да сме обективни, редно е да кажем, че описаното в правилника се явява „таван“ на онова, което школите изискват. Често те определят суми, различни от указаните – по-ниски. Според извадка от договор за заплащане на компенсация за обучение ⁽²⁾, тя може бъде определена или според таблицата, указана в Правилника на БФС, или по взаимно съгласие. Така сумата рядко достига 75, респективно 100 хиляди лева, но това не я прави по-малко непосилна за голяма част от българските семейства.

И какво се оказва? В една академия, която поддържа и професионален мъжки отбор, от набор подписват средно не повече от трима играчи. Какво се случва с останалите двайсетина момчета, на които договор не е предложен? За да продължат развитието си като професионалисти някъде, или трябва да бъдат изплатени компенсациите, или да се изчака навършване на 23-годишна възраст, когато компенсация вече не се изисква.

Има школи, които на добра воля пускат момчетата да се развиват, без да изискват никаква сума. Други пък намаляват драстично изискуемото. Познат ни е и случаят с Георги Йомов. След като заби победната дузпа във вратата на Левски във финалния сблъсък за Купата на България между Славия и Левски през 2018г., в много емоционален за него момент, той призна:

„Тази дузпа ми струваше 37 000 лева.“

Георги Йомов след финала за Купата на България през 2018г.

Колко български домакинства обаче могат да си позволят да извадят близо 40 000 лева и то за нещо абстрактно – професионалната кариера на сина им, която не е сигурно доколко ще пребъде. Примерите в действителност са страшно много. Малко от тях обаче са известни, именно поради факта, че никой не говори за това.

Друг пример от малко по-далечното минало е Константин Генков, определян като голям талант на времето. За него от „Академия Литекс“ искат 40 000 лева, и то преди десет години, през 2011г. Така футболистът преустановява професионалната си кариера и рита аматьорски футбол. Това е една прекалено честа развръзка. Не случайно Трета лига е осеяна с младоци, немалка част от тях качествени и еквивалентни на някои техни колеги във втори и първи ешалон. Да, но след 4 години, прекарани в аматьорска обстановка, преходът към професионализъм невинаги е лесен. Така се пропиляват и ценни години в „ритане“ (буквално и преносно), докато се навършат заветните 23 години. По този начин много играчи с потенциал биват похабявани.

Трети изход е подписването на аматьорски договор във Втора лига. Това позволява Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за сезон 2020/21 година ⁽³⁾, според която „За отбор от Втора лига, ФК задължително картотекира минимум 4 (четири) професионални футболисти.“ Следователно освен тези четири бройки останалите футболисти могат да подпишат аматьорски договор. Това, смеем да кажем, е един сравнително добър сценарий. Обосновката ни е, че състезателят получава игрови минути в нелошо първенство, сблъсква се с играчи с голям опит в елита и най-вече е част от отбор с професионален статус. Не е като професионален договор, но пък пълно щастие няма.

Има и един четвърти изход. Изход от футбола въобще. Част от момчетата, сблъскали се с „бележките“, разочаровани от действителността, просто оставят мечтата си и се захващат с други дейности. А футболът им остава любимото хоби за през уикенда.

В началото казахме, че нещата на хартия изглеждат добре. Това се потвърждава и от факта, че и FIFA боравят с института на компенсациите, както и така нареченият солидарен механизъм. В чл. 20 от Наредбата за статута и трансферите на играчите на FIFA ⁽⁴⁾ се говори за „тренировъчна компенсация“, която е аналогия на компенсациите в системата на БФС. Уредбата е сравнително сходна с нашата. Според разпоредбите на чл. 20 и Анекс 4 към Наредбата компенсация за тренировки се дължи при първия път, в който футболистът е регистриран като професионалист и всеки път път, когато играч, ненавършил 23 години бива трансфериран. Отново има таблица за начина на разпределяне на сумата.

Защо обаче от една добра практика това се превръща в стоп-линия в развитието на юношите в България? Най-важна причина е, че няма развит вътрешен футболен пазар. Българи се взимат само като свободни агенти. Клубове като “Левски” плащат над 250 хиляди евро за попълнения като Насиру Мохамед, но е проблем за тях да платят 20 хиляди лева за играч под 23 години, развиван в български школи. Примерът със “сините” не е единичен, същото се отнася и за останалите големи клубове. Поради тази причина се налага семейството да се заеме с плащането. А крайните изходи от ситуацията вече бяха илюстрирани.

Мнението на “Ритнитопъ”:
Чували сме изрази от типа, че школите изнудват родителите. Е, когато си вложил в развитието на един играч време и финанси, нормално е да искаш възвръщаемост. За да се изгради футболист са нужни база, уреди, консумативи, екипировка (друг е въпросът, че тя често бива поемана отново от джоба на родителите), лекарска грижа, треньорски труд. Някои от школите осигуряват и пансион, включително храна. Най-нормалното нещо е да монетизираш вложеното от теб. Но не и чрез родителите!

Чрез регулативни способи БФС значително биха могли да подобрят действието на иначе добрата разпоредба за компенсация, така че тя да има позитивно влияние, както върху детско-юношеските школи, така и върху играчите.

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!

Източници:

⁽¹⁾ https://bfunion.bg/uploads/2020-02-04/Pravilnik-na-BFU-10012020.pdf , Правилник за договорите и трансферите на футболистите
⁽²⁾ https://obuch.info/primeren-obrazec-dogovor-za-zaplashane-na-kompensaciya-za-obuc.html , Примерен образец на договор за изплащане на компенсация за обучение
⁽³⁾ https://bfunion.bg/uploads/2020-09-16/naredba_2020-2021.v3.pdf , Наредба за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за сезон 2020/21 година
⁽⁴⁾ https://resources.fifa.com/image/upload/regulations-on-the-status-and-transfer-of-players-june-2020.pdf?cloudid=ixztobdwje3tn2bztqcp Regulations on the Status and Transfer of Players June 2020 Edition