Press "Enter" to skip to content

Защо Сърбия пропусна да има своя Бербатов?

Изминалата 2021 година може да се счита като най-успешната за сръбския футбол от момента на разделянето на страната и Черна гора преди 15 години. Западните съседи успяха да се класират на Мондиал 2022 по възможно най-драматичният начин – победа срещу Португалия с 2:1 в решителния мач в Лисабон, дошла след гол на Александър Митрович в последната минута.

В европейските клубни турнири Цървена звезда за втора поредна година се провали в опита си да стигне до групите на Шампионската лига срещу по-слаб на хартия съперник (преди бе кипърският Омония, сега представителят на Молдова – Шериф), но завърши първи в своята група в Лига Европа в компанията Брага, Мидтиланд и българския Лудогорец.

Партизан пък стигна до групите на Лигата на конференциите, елиминирайки по пътя си Дунайска стреда, Сочи и Санта Клара и се класира за следващата фаза, отстъпвайки върха само на белгийския Гент. „Черно-белите“ имаха сериозни проблеми с Анортозис и Флора и спокойно можеха да отпаднат в типичния за тях драматичен стил, но това са детайли, на които само наблюдавалите техните мачове ще обърнат внимание.

Фактът е един и неоспорим – Звезда чака съперника си на осминафинала в Лига Европа, докато Партизан се изправя срещу Спарта Прага на Мартин Минчев в Лигата на конференциите. Двата тима се нуждаят само от точка, за да може Сърбия да има отбор директно в груповата фаза на Шампионската лига, заемайки 11-то място в таблицата на УЕФА.

Прочетете повече за евентуалния сръбски успех!

Ако изберем често срещания подход „справка с Уикипедия“ ще си кажем, че успехът на комшиите е напълно закономерен. В крайна сметка част от националния им тим е настоящият голмайстор на Серия А – Душан Влахович, а капитан на „белите орли“ е звездата на Аякс – Душан Тадич, счупил световния рекорд за най-много асистенции в рамките на календарната година (37). Към тях добавяме постоянния трансферен шлагер Сергей Милинкович-Савич от Лацио, вкарващият на килограм за Фулъм (макар и само в Чемпиъншип) Александър Митрович, както и още неколцина играчи от Серия А, Ла Лига, Бундеслигата и Лига 1. Ако обаче засегнем болната на всеки български фен тема „футболен съюз“, то картинката определено придобива съвсем други измерения.

Още с избирането на Звездан Терзич за президент на Сръбския футболен съюз през юли 2006г., всички порочни практики от времето на Югославия се затвърждават с още по-голяма сила.

Звездан Терзич

55-годишният функционер се прочува с работата си като спортен директор на ОФК Београд, които по негово време лансират играчи от калибъра на Бранислав Иванович, Александър Коларов и Душко Тошич, направили високопрофилни трансфери в чужбина. През януари 2008г. обаче Терзич става герой в разследващото предаване на телевизия B92 „Insajder“, водено от Бранкица Станкович.

Той бива уличен в участие в схема за уговаряне на мачове, корупция и оказване на натиск върху селекционера на младежкия национален отбор за включване на негови играчи в състава. В продължение на почти 3 години Терзич се укрива, а започналото срещу него дело се намира в задънена улица, преди да бъде подновено през ноември тази година. За десетилетието след напускането му на футболния съюз през 2008 г. той необеспокояван работи в ОФК Београд и Цървена звезда, като в качеството си на генерален директор на най-титулувания сръбски клуб получава 6-месечно наказание за нападение срещу рефера Деян Сантрач.

Терзич бива наследен на поста от Томислав Караджич, който вече е ръководил Футболния съюз на Сърбия и Черна гора в периода 2005-06.  Бившият президент на Партизан заявява, че ще работи за благото на сръбския футбол и през 2011г. тържествено открива Спортния център в Стара Пазова, изграден с подкрепата на УЕФА за 15 млн. евро.

Мишел Платини и Томислав Караджич откриват спортния център в Стара Пазова

Постепенно обаче става ясно, че името на Караджич е замесено при взимането на пари под масата при продажба на млади играчи, а сигналите за случаи на корупция се увеличават. Цървена звезда подема кампания срещу шефа на футболния съюз, който изригва и ги нарича „дилъри, сводници и провалили се политици“. Омразата към него става толкова голяма, че враждуващите помежду си Делии и Гробари (феновете на Цървена звезда и Партизан) заедно скандират „Толе, крадецо“, по време на мачовете им.

След изборите през май 2016 г. начело на сръбския футбол застава Славиша Кокеза, но надеждите за ново начало бързо биват попарени. Биографията му е меко казано неясна – по думите му е работил в различни фирми, свързани с производство, търговия и хотелиерство, а футболната му кариера се ограничава с юношите на Челик Зеница и първия отбор на Бродарац Нови Белград.

Кокеза обаче има едно предимство, което в днешна Сърбия отваря всички врати – близките връзки с премиера и бъдещ президент Александър Вучич. Между 2012 и 2015г. той е заместник-председател на Управителния съвет на Цървена звезда, а в последната година съчетава тази длъжност с поста на председател на Белградския футболен съюз. Един от най-активните членове на Сръбската прогресивна партия се проявява в негативна светлина, след като сменя националния селекционер Славолюб Муслин, въпреки класирането на тима за Мондиал 2018, поради факта, че не включва в сметките си Сергей Милинкович-Савич.

С Младен Кръстаич начело „белите орли“ претърпяха фиаско в груповата фаза, като особено болезнена бе загубата от Швейцария с 1:2, дошла след голове на Гранит Джака и Джердан Шакири. Проблемите продължиха и в квалификациите за Евро 2020, когато западните съседи загубиха решителния плейоф от Шотландия след изпълнение на дузпи насред Белград и вече 2 десетилетия нямат участие на шампионат на Стария континент.

Поражението предизвика бурни реакции в местната общественост, а популярната песен на феновете на Партизан „Цялата държава знае, че е крадец, Славиша Кокеза“ се възприема от всички. По ирония на съдбата именно Гробарите стават поводът шефът на футболния съюз да подаде оставка. През февруари тази година той бива привикан на разпит във връзка с разследването срещу лидерите на ултрасите на „черно-белите“, обвинени в трафик на наркотици, отвличания и убийства, с които се оказва, че е имал тесни контакти. При тази ситуация дори неговия патрон Александър Вучич оттегля подкрепата си и Кокеза трябва да подаде оставка.

Славиша Кокеза и президентът на УЕФА Александър Чеферин

В настоящата ситуация изглежда, че сръбския футбол е намерил своя спасител в лицето на Неманя Видич. По подобие на бившия си съотборник в Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов, някогашният бранител използва медиите (в конкретния случай не социалните такива), за да изкаже своето недоволство от ситуацията в най-великата игра в неговата родина. Ако не знаехте, че това е негово послание до сръбските журналисти вероятно бихте отнесли засяганите проблеми към една друга, съседна на Сърбия, страна:

„Достатъчно! Имам нужда да кажа това, което ми е на сърцето и да го споделя с обществеността. Тази система е деструктивна и краткосрочна. Футболни деятели, истински футболисти и треньори са употребявани, а на тяхно място се поставят хора със съмнителни намерения. Цялата система обслужва интересите на футболните агенти и функционери, а не на самия футбол. Позволява хора с меко казано съмнителни биографии да печелят много пари. Система, която сменя селекционер, класирал ни на световно първенство?!

Футболисти и треньори са осъдени да си сътрудничат с такива хора, тъй като, за съжаление, те решават тяхната съдба. Учат децата, че по пътя към успеха е важно кой е твоя агент и треньор, тъй като качеството не е мярка за тях нито във футболен, нито в човешки аспект.

Подобен начин на работа започва още от школите. Докато играчът стигне до първия отбор, той научава всичко, което е обратно на емоцията и уважението към фланелката, която носи (спортсменския и отборния дух, фейрплея, това, че по-добрият побеждава…). Само когато това се промени всеки играчи ще се бори за това да играе в националния отбор. Както казва народа: „Каквото сееш, това ще пожънеш“.

Винаги играчите и треньорите са виновни, но не защото не са добри футболисти, а защото са лоши хора и затова не трябва да играят в националния отбор. Нито един селекционер в последните 20 години не е бил достатъчно добър, дори когато се класираме за световно първенство. Но системата винаги е отлична. А чий продукт е този отбор? Не ви ли е срам? Винаги има послушковци, които критикуват следствието, а не причината за проблема. Така те защитават президента и системата, от която черпят облаги с години, а не споменават за „успехите“, постигнати от председателя на съюза (нередностите в първенството, обтегнатите отношения между Звезда и Партизан, водещи до разделение в обществото, задълбочаващото се недоверие в сръбския футбол и съдийството, да не говорим за „успехите“ на националния отбор).

Способните хора в нашия футбол са тези, които манипулират системата и закона! Просто ги попитайте откъде са спечелили парите си! Докато това не се промени няма да има прогрес! Наистина ме интересува кой ще е следващият, който ще защити тази система!“

Реакцията на Видич имаше ефекта на избухване на натовска бомба и веднага предизвика разнопосочни реакции. Играчът на Манчестър Юнайтед Неманя Матич публично го подкрепи, докато представителите на статуквото извадиха същите аргументи, използвани от членовете на Изпълкома срещу Димитър Бербатов – липсата на опит, спорни негови изказвания и действия като национален състезател и т.н. По подобие на родния запалянко, сръбският му колега се обяви в подкрепа на легендата и само едно действие от страна на бившия бранител бе достатъчно, за да започне сформирането на екип.

Това, което последва обаче бе едно дълго и многозначително мълчание. Единствената пролука в него бе интервю за „Курир“ през юни, в което легендата се обяви срещу участието на политици в управлението на футбола (нещо, което вече е позволено чрез новия Статут на ФСС) и загатна, че може да се включи в надпреварата. „

“Видич говореше за промени в сръбския футбол, но самият той не поде инициатива за това. Постоянно името му се лансираше сред потенциалните кандидати за президент на футболния съюз, но в нито един момент тези му намерения не получиха официално потвърждение“

казва журналистът от „Спортски журнал“ Златибор Репич.

А в същото време във футболния съюз ставаха интересни процеси. Обявеният за временен президент Марко Пантелич решава да действа безкомпромисно и маха президента на Асоциацията на клубовете от Суперлигата Явор Иваница и Драгомир Лазович от Изпълкома. Това не се харесва на част от останалите членове и по инициатива на Новица Тончев и Йован Шурбатович е организирано извънредно заседание, което да разгледа въпроса. Бившият нападател на Херта – Пантелич веднага освобождава заговорниците от организацията, но те отменят решението му и издигат за временен президент Ненад Биекович. Бившият играч, треньор и спортен директор на Партизан получава подарък от съдбата, тъй като назначения в началото на годината Драган Стойкович надминава всички очаквания.

Драган Стойкочвич – Пикси

Пикси е истинска легенда на сръбския и югославския футбол, а в началото на века дори е начело на футболния съюз. Дълги години той пребивава в Япония и Китай и се е откъснал напълно от родната действителност. Авторитетът му обаче е толкова голям, че когато още в самото начало обявява, че няма да търпи вмешателство в работата си, той наистина е оставен да работи на спокойствие.

Класирането на тима за Мондиала в Катар доведе до истинска еуфория западните съседи, а на очакваните избори за президент на футболния съюз, които според първоначални планове ще се състоят през март, вече се гледа с безразличие.

Радостта на сръбския национален отбор при класирането на Мондиал 22′

„Истината е, че ще спечели този кандидат, който бъде подкрепен от Пикси. Авторитетът му е толкова голям, че който и да посочи ще бъде приет на драго сърце. Естествено своята роля ще имат следващите парламентарни и президентски избори през март, но дори настоящия президент Александър Вучич се съобразява със Стойкович. Ако все пак трябва да говорим за конкретно име, Ненад Биекович изглежда най-логичния избор. Успехите на национално и клубно ниво са факт, след въвеждането на ВАР скандалите в първенството намаляха, като дори критичните към футболния съюз Партизан в момента са спокойни, тъй като имат 5 точки преднина на върха“.

смята Златибор Репич

При това състояние на нещата условия за революция няма, като по всичко изглежда, че Неманя Видич ще трябва да чака лоши времена за сръбския футбол, за да излезе на сцената.

Повече за ситуацията в българския футбол можете да прочетете на нашите статии по темата:

Mнението на “Ритнитопъ”: Посочените проблеми на сръбския футбол в откритото писмо на Неманя Видич не са изчезнали с магическа пръчица. През тази година УЕФА анонсира, че разследва няколко съмнителни мача от Суперлигата, а много от местните президенти продължават да се държат като феодали. Напрежението далеч не си е отишло от стадионите в западната съседка, както показа срещата между Нови Пазар и Партизан през август, която бе прекратена за кратко заради скандиране на името на Ратко Младич от Гробарите.

В момента обаче всичко е съсредоточено върху успехите на Цървена звезда, Партизан и националния отбор и никой не говори за промяна. Това разкрива най-типичната черта на футболните фенове и общественост – когато има резултати никой не се интересува как са постигнати те, а всички критикуват системата само ако те липсват.

Затова големият въпрос е дали наистина искаме да започнем на чисто, или сме ОК всичко да е в настоящия формат, но със сръбските резултати. Очевидно западните съседи не проявяват подобна принципност и поне до следващия голям катаклизъм няма да посегнат на ръководителите на футбола си.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Logo otzasada Logo flashscore Logo mislqfutbol
P