Битката за Алфредо ди Стефано

В следващите редове ще научите за трансфера, променил изцяло пейзажа на испанския футбол по време на 50-те години на миналия век.

Между 1955 г. и 1960 г. Алфредо ди Стефано и “Реал” (Мадрид) печелят пет последователни Европейски купи. До ден днешен клубът е обвързан с турнира по един специален начин, като до смъртта си Ди Стефано остава футболен кръстник на “Реал“. Превръща се не само в техния най-добър играч за всички времена, но и силует на тяхната идентичност.

Но той е можел да бъде играч на “Барселона“. В Каталуния все още има хора, които твърдят, че Алфредо е трябвало да играе в едноименния отбор. И вместо в чисто бяло, той е можел да бъде обезсмъртен в “блауграна“.

Златната ера в историята на колумбийския футбол

Най-голямата трансферна битка на 20-ти век крие своите корени в една историческа драма. През 1949 г. ,заедно с някои от най-добрите футболисти в света, 23-годишният Ди Стефано се присъединява към нова професионална лига в Колумбия. Във война със собствената си федерация, колумбийската професионална лига бива отлъчена от ФИФА и следователно вече не е ограничена от законите ѝ. С неволното последствие, че нейните клубове и собственици, работещи под пиратски флаг, са могли да действат независимо на глобалния трансферен пазар.

Година преди това, през 1948 г., аржентинският футбол спира своята дейност заради протест от страна на аржентинските футболисти. А точно по това време колумбийският футбол навлиза в нова ера. Ера на правителствени субсидии, богати благодетели и липса на задължение за плащане на трансферни суми.

Алфредо ди Стефано в Колумбия

Ди Стефано, който вече е печелил “Примера Дивисион” два пъти с екипа на “Ривър Плейт“, влиза в ролята на нискорастящ плод. Когато напуска в посока “Мийонариос”, през април 1949 г., той го прави за декадентски договор, както и за щедър бонус при подписването. Това се случва без преговори между двата клуба.

Златната епоха на колумбийския футбол – “Ел Дорадо” – не продължава дълго. Пактът от Лима, подписан през октомври 1951 г., урежда компромис, според който всички играчи трябва да се върнат в предишните си клубове до пролетта на 1954 г. През това време се разиграва спектакълът на “Мийонариос” и Ди Стефано. “Синият балет”, както започват да наричат отбора, се превръща в доминантна сила в може би най-силната лига в света по онова време.

С компромиса, постигнат в Лима, колумбийският футбол бива отново върнат под егидата на ФИФА и най-добрият му отбор успява да излезе извън границите на Колумбия. През 1952 г. “Мийонариос” тръгва на доходоносно световно турне, правейки особено впечатление в много страни, сред които и в Испания.

Копнежът на “Барселона”

Първоначално от “Барселона” са твърдо решени да привлекат в редиците си Ди Стефано. В началото на 1953 г. футболистът се чувства разочарован от живота в Колумбия, като завърнал се в Буенос Айрес, заплашва, че може да окачи бутонките. Но преговорна свита от Каталуния бива изпратена в аржентинската столица, за да убеди футболната легенда да остане в играта.

Разбира се, този ход се оказва успешен. През май 1953 г. Ди Стефано се премества със семейството си в Испания, докато “Барселона” преговаря с “Ривър Плейт“. Според статия на “Ел Паис” от 2017 г. първоначалната поискана сума от 108 000 долара е намалена на 87 000 долара и с това сделката е завършена.

Възниква проблем. Поради условията от пакта от Лима, “Ривър Плейт” не може да продаде Ди Стефано до пролетта на 1954 г., което го прави негоден за игра за период от близо година и половина. Освен това “Барса” също се нуждае от споразумение и с “Мийонариос”. И това е споразумение, до което те не могат да стигнат.

Според акаунтът на Сид Лоу във “Fear and Loathing in La Liga” президентът на колумбийския клуб обявява цена от 27 000 долара. Сума, която “Барселона” отказва да плати. Оттам нататък отношенията между двете страни се влошават. Дори и Сениор – президентът на “Мийонариос” – излиза публично да изкаже тезата си, че е бил жертва на неуважение.

През юли 1953 г. “Реал” (Мадрид) също се включва в процеса. Част от срещата на борда на директорите от април 1953 г. е била относно желанието им да измъкнат Ди Стефано от ръцете на “Барселона”. Президентът на клуба, Сантяго Бернабеу, е бил решен, че “белият балет” трябва да направи всичко по силите си, за да привлече най-добрите играчи.

И то по обясними причини. “Барселона” вече е откраднала унгарското бижу Ласло Кубала от “Реал” само 2 години преди това. Поради трите титли на “блаугранас” между 1947 г. и 1952 г. и липсата на трофей за неговия клуб от 1933 г., Бернабеу не е бил в настроение да гледа как големият му съперник подсилва редиците си.

Споразумение с “Мийонариос” бързо е сключено, създавайки безизходно положение между играча и клубовете.

Позицията на испанската футболна федерация и тогавашния й президент Санчо да Вия се състои в това, че претенциите на “Реал” са безпочвени и че правата на играча принадлежат на “Барселона”. Но това е щяло да се промени, създавайки дискусия, която все още не се е разнесла.

Мистерията за провала на сделката

Провалът на “Барселона” да стигне до споразумение остава труден за разбиране, особено когато се вземе предвид сумата, която те вече са се съгласили да платят на “Ривър Плейт”. Каталунският адвокат, който е работил от тяхната страна, Рамон Триас Фаргас, твърди, че е постигнал съгласие в Колумбия, само за да може ръководството на “Барселона” да отхвърли предложенията по-късно. Защо това се е случило, остава и до ден днешен въпрос без отговор.

С активната забрана и без повече място за маневри, “Барселона” се опитва неуспешно да си върне парите от “Ривър Плейт”. После се опитват да продадат правата си върху Ди Стефано на италианския отбор “Ювентус”. Но заради неохотността на “Реал” да се откаже от собствените си претенции, това също се оказва невъзможно.

Едно абсурдно решение на проблема

За двата клуба следва съдебен процес, като и единият, и другият внасят искане за амнистия на забраната за привличане на чуждестранни футболисти. Решението пристига в лицето на бившия президент на испанската футболна федерация Армандо Муньоз Калеро. То е необичайно, неприложимо и абсурдно.

Налага се клубовете да си поделят аржентинската легенда, като той е трябвало да редува сезон в екипа на “Барселона” със сезон в този на “Реал” в продължение на 4 години. В края на този срок двата клуба трябва да стигнат до лично споразумение.

Краят на трансферната сага

Не е изненада за никого, че това няма как да се случи – на теория или на практика. През септември 1953 г. президентът на “Барселона” Енрик Марти подава оставка, позовавайки се на фиаското от последните шест месеца. През октомври временният борд на директорите на “блаугранас” решава да продаде своите права върху Ди Стефано на вечния си съперник за 4,4 млн. песети.

Това поставя край на сагата, но не и на раздора. Различни източници твърдят, че “Барселона” е поставена под натиск да захвърли исканията си. Директори са били преследвани, офиси са били подслушвани и различни заплахи са били насочени към Марти.

Но както Сид Лоу изтъква, истинността на тези твърдения е трудно да бъде доказана. Или от друга страна – никоя от заплахите не може да се свърже с Франко, неговия режим или “Реал” (Мадрид).

Свързване на точките

Въпреки това мнозина продължават да свързват точките. Още повече, като се има предвид какво постига Ди Стефано в “Реал” и как тези успехи променят облика на футболния клуб. Съществува и един очевиден сюжет, включващ в себе си правителствена намеса и фаворизация.

Войските на Франко нападат Барселона в края на войната, като Сантяго Бернабеу е дясно крило, участващо активно в силите на диктатора. Към това може да се добави и фактът, че Мадрид стои в центъра на диктаторския режим.

Съществуват различни злонамерени нападки, както и откровени аномалии. Защо “Барселона” не успява да постигне споразумение с “Мийонариос”? Какво принуждава испанската федерация да промени първоначалната си позиция? Защо, ако е имало кампания срещу “Барселона”, същите тези сили помагат на каталунския гранд да открадне Кубала от ръцете на големия си съперник години преди това?

Величието на Алфредо ди Стефано

Единствената истинска яснота може да се намери във величието на Ди Стефано и в мястото му в историята на великата игра. Той печели трофея “Пичичи” още в първата си година в екипа на “Реал” и после още 4 пъти между 1956 г. и 1959 г. Успоредно с петте си европейски титли, той печели още 9 пъти “Ла Лига” и два пъти бива награден със “Златната топка” – през 1957г. и 1959г. Ди Стефано е основата, върху която е построен съвременният “Реал” (Мадрид).

Мнението на “Ритнитопъ“: Трансферните прозорци са поле на ожесточени битки и надлъгвания. На невероятни истории, свързани с преминаването на даден играч от един клуб в друг. Но нито една трансферна драма не може да се сравни с тази между двата най-големи испански гранда, спорещи за правата на един от най-великите футболисти за всички времена – Алфредо ди Стефано. Трансфер, променил изцяло историята на “Реал” (Мадрид) и “Барселона”. За добро или за лошо.

Ако сте любопитни да прочетете повече относно това как диктаторският режим в Испания оформя съперничеството между “Барселона” и “Реал” (Мадрид), можете да го направите тук:

“Ел Класико” и диктаторският режим в Испания