Днес ще ви разкажем за един от най-великите треньори в историята на футбола – “професорът” Арсен Венгер
Треньорската професия е изключително специфична и са необходими определени умения, които те изграждат като успешен наставник. Не е необходимо да си бил велик футболист, за да станеш велик треньор. Днешният ни герой е точно такъв пример. “Професорът”, познат още като Арсен Венгер, е един от революционерите в треньорската професия.
Началото
Професионалната му футболна кариера приключва през 1981 г. в отбора на Страсбург, който е и родният му град. Още по време на последните си години като футболист навлиза в треньорския занаят, като помага за юношеските отбори на Страсбург. Заради това получава треньорския си лиценз веднага. Две години по-късно става помощник-треньор на втородивизионния Кан. Основната задача на Венгер е да изучава играта на съперниците. Въпреки че Кан не печели промоция за Лига 1, работата на “професорът” не остава незабелязана.
През 1984 г. е назначен начело на Нанси, когато е само на 34 години. Успява да спаси на два пъти отборът от изпадане от най-високото ниво на френския футбол. Въпреки че клубът не е в цветущо финансово състояние, той максимизира потенциала на футболистите по няколко различни начина – наема диетолог, постоянно променя позициите на играчите, държи на дисциплината и доброто физическо състояние на футболистите.
Монако и период в Япония
Въпреки че Нанси изпада през 1987 г., талантът на младия наставник е забелязан от Монако. Още предишното лято клубът от Княжеството се опитва да назначи Венгер, но ръководството на Нанси не позволява това да се случи. “Професорът” успява бързо да наложи методите си в Монако, като са привлечени и англичаните Марк Хейтли и Глен Ходъл.
“Никога не сме го виждали да си взима почивен ден. Винаги беше с анцуг, винаги пътуваше из Европа, за да гледа мачове и да разширява познанията си за всички видове футбол. Цялата тази работа доведе до това, което постигна в Арсенал.”
– споделя в интервю Хейтли
Ходъл бързо се превръща в лидер на Монако, но той подписва с тима от Княжеството именно заради Венгер.
“Не ми отне много време да осъзная, че това е мястото, където искам да бъда. Щях да отида в ПСЖ, но Арсен наистина беше този, който ми завъртя главата”.
“Трябва да кажа, че това, което Монако правеше [в сравнение] с Тотнъм в онези дни през 1987 г., беше много по-напреднало. Първият ден аз и Марк Хейтли си тръгвахме след двучасова сесия и Арсен ни каза да отидем при фитнес треньора, за да разгреем за 45 минути. Аз и Марк се погледнахме и си казахме: “Какво е разгрявка?”
– Ходъл в интервю за Sky Sports през 2015 г.
Успехите не закъсняват и Монако става шампион на Франция още в първата година на Венгер. Тимът допуска едва 29 гола в 38 мача, а стадион “Луи II” се превръща в истинска крепост – 19 срещи, 16 победи, 2 равенства и само една загуба. В следващите шест кампании Монако печели само още една купа под ръководството на Венгер – Купата на Франция. Тимът достига и до полуфинал в Шампионската лига през 1994 г. Байерн (Мюнхен) иска да отмъкне Венгер от Княжеството, но Монако не го пуска. Следващата кампания започва по колеблив начин за Монако и “професорът” е освободен. В края на 1994 г. приема ново предизвикателство и заминава за Япония, където поема Нагоя Грампус. Носи на клуба първа официана титла в историята му, след като печели Купата на Императора през 1995 г. Два месеца по-късно Нагоя Грампус триумфира и със Суперкупата на страната.
Арсенал
“Професорът” поема официално Арсенал на 1-и октомври, въпреки че е представен на 22-и септември. Необходимо е специално разрешение от Нагоя Грампус, което е получено. Останалото, както се казва, е история. До този момент “артилеристите” са известни с традиции в пиенето. Венгер идва в клуба най-вече заради заместник-председателя Дейвид Дейн, с когото впоследствие установяват близка връзка. Дейн напуска през 2007 г. и Венгер споделя, че и той обмислял да го последва.
Венгер печели първата от трите си титли от Висшата лига през 1998 г. В началото разчита на доста англичани, сред които Тони Адамс, Дейвид Сийман и Иън Райт. Като цяло в бъдеще трансферната политика на клуба е насочена към привличането на млади и перспективни футболисти като Тиери Анри, Патрик Виейра и Робин Ван Перси. Той успява и да привлече класни играчи за ниски трансферни суми – Сеск Фабрегас за 2.88 милиона паунда, Коло Туре за по-малко от 200 000 паунда и сърцатия Фреди Люнберг за 3 милиона.
“Професорът” променя изцяло стила на “топчиите”, които започват да играят красив, отборен, с бързи подавания футбол, който радва окото. Преди това при Джордж Греъм феновете на противниковите отбори използват следния рефрен: “Скучен, скучен Арсенал”. Вторият трофей от Висшата лига идва през сезон 2001-02, като “артилеристите” печелят и ФА Къп.
“Непобедимите” и сезоните след това
Сезон 2003-04 завинаги ще остане в историята на Висшата лига. Тогава отборът на Венгер постига немислимото – кампания без нито една загуба. 38 мача, 26 победи и 12 равенства. Основна роля за успехите играе Тиери Анри, който вкарва 39 попадения във всички турнири.
Много играчи от този състав играят най-добрия си футбол именно при Венгер. Анри, Пирес и Патрик Виейра напускат “топчиите”, но никога не достигат върховете, които са имали при французина. “Професорът” винаги е бил известен с това, че е в много добри отношения с играчите и те го приемат като бащина фигура.
Венгер винаги е разчитал и на футболисти от школата на клуба. Арсенал под ръководството на французина никога не даваше луди пари за даден футболист. Той е и един от най-верните поддръжници за релокацията от стадион “Хайбъри” на “Емирейтс”. Това се случва през лятото на 2006 г. като “професорът” вярва, че това ще помогне за финансите на клуба, както и за привличането на по-качествени играчи.
Под негово ръководство “артилеристите” печелят 3 пъти Висшата лига, 7 пъти ФА Къп и 7 пъти Комюнити Шийлд. Най-големите съперници на Венгер край тъчлинията са сър Алекс Фюргюсън и Жозе Моуриньо. Венгер е треньорът с най-много ръководени мачове във Висшата лига. През 2016 г. Арсенал се класира за 20-та поредна година за Шампионската лига. На 20-ти април 2018 г. обявява оттеглянето си. Ръководи последния си двубой начело на “топчиите” на 13-ти май срещу Хъдърсфийлд, като Арсенал постига минимална победа като гост с 1:0. 1 235 мача по-късно, той казва довиждане на Лондон.
От 2019 г. е ръководител във ФИФА за глобалното развитие на футбола. Той е един от поддръжниците на идеята да има световно първенство през две години.
Мнението на “Ритнитопъ”: Арсен Венгер завинаги ще остане един от най-великите треньори в историята на футбола. Революционер и иноватор, “професорът” променя разбиранията за играта на множество футболисти и фенове.
Източници:
(1) Watach, N. (2022, October 13). Arsene Wenger at Monaco and the wonderful legacy he left behind. Planet Football. https://www.planetfootball.com/nostalgia/how-wengers-first-title-win-with-monaco-signalled-a-great-career-ahead/
(2) Arsène Wenger. (2023, May 5). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved May 12, 2023, from https://en.wikipedia.org/wiki/Ars%C3%A8ne_Wenger
(3) Arsene Wenger profile. (2021, January 28). PlanetSport. https://www.planetsport.com/soccer/arsene-wenger
(4) Arsène Wenger manager profile, record & stats | Premier League. (n.d.). Premier League Football News, Fixtures, Scores & Results. https://www.premierleague.com/managers/1137/Ars%C3%A8ne-Wenger/overview
(5) S, A. M. (2010, December 8). Arsene Wenger: 10 reasons why he’s the world’s greatest manager. Bleacher Report. https://bleacherreport.com/articles/536962-ten-reasons-why-arsene-wenger-is-the-worlds-greatest-manager
Be First to Comment