Липсата на организация и постоянните скандали в българския ритнитоп ни карат да се питаме още повече защо вече година и пет месеца нямаме президент на БФС?
Датата бе 15-и октомври 2019 година. Тогава Борислав Михайлов подаде своята оставка. Основна причина бе расисткият скандал по време на двубоя на националите ни с Англия на стадион „Васил Левски“. Спомняме си неприятните сцени по трибуните, за които се говореше седмици преди срещата. Действия по въпроса не бяха взети или поне се оказаха недостатъчни и най-логичното бе заемащият поста президент на БФС да си тръгне.
Факт е, че при Михайлов успехите на българския футбол не бяха особено значими на фона на 90-те години и началото на века, когато поколенията носеха със себе си класа. Бившият вратар също бе част от тази славни мигове. Уви националният ни отбор изобщо не може да ни припомни и малко подобни резултати. Изключение правят няколко по-престижни победи в последните 10 години – над Нидерландия и Швеция. Все пак на клубно ниво разполагаме с участията на „Лудогорец“, ЦСКА и „Левски“ в груповите фази на турнирите на Стария континент.
Нещо, което не може да се отрече на Борислав Михайлов е наличието на контакти на високите етажи в УЕФА и ФИФА. Това бе и един от водещите фактори, които винаги са изтъквани в описанието на бившия президент на БФС.
Критиките към Михайлов могат да са основателни. Ние бихме отбелязали, че вината за слабите резултати на националния отбор, както и за цялостното развитие на футбола у нас, е напълно колективна. Виждаме, че в последните месеци си личи, че с или без Борислав Михайлов като президент на БФС, проблемите са си абсолютно същите.
Да не забравяме, че хората в Бояна не са се променили и това „служебно“ управление на съюза е съставено от екипа, който имаше Михайлов. Далеч не смятаме, че имаме капацитета да критикуваме директно работата на когото и да е било в БФС, но скандалите са показателни, нещо не е окей. Абсурдно е, че до конгрес за избиране на нов президент не се е стигнало до този момент – година и пет месеца след оставката на предишния такъв. На 1-ви февруари Изпълнителното бюро на БФС обяви евентуална дата 25-и юни, с уговорката, че всичко зависи от противоепидемичната обстановка. Тя попречи на предната дата – 11-и декември 2020 година.
В изминалите дни стана ясно, че и делото, което водеше Йордан Лечков срещу съюза, с искане той да оглави централата, макар и временно, няма да доведе до успех в негова полза. Лечков имаше претенции срещу факта, че не е бил избран за временен президент на БФС след оставката на Борислав Михайлов. Към момента той е само член на Изпълкома.
Сега ще обърнем внимание на скандалите, които белязаха последните седмици. Една от кандидатурите за нов президент ще бъде тази на Христо Порточанов. Инициативният комитет, който стои зад Порточанов, е внесъл подписка с искане за извънреден конгрес, като идеята е това да стане на 30-и април. Информацията е, че 40% от клубовете в България са застанали зад подписката.
Според чл. 37, т. 1, ал. 2 от устава на БФС Конгрес може да бъде свикан по искане на 1/3 от футболните клубове редовни членове на централата(1).
Изграден е и дневен ред на конгреса от хората на Порточанов, което задължава БФС да се съобрази с него. След внасянето на искането в деловодството, съюзът трябва да реагира в рамките на две седмици и да отправи писмена покана за свикването му.
Освен това, публично желание за нов конгрес заявиха едновременно и „Левски“, и ЦСКА София, публикувайки декларации на своите сайтове. Toва се случи след скандалите в съдийството свързани с избирането на арбитър за срещата между „армейците“ и „Локомотив“ (Пловдив). Това доведе до поредна престрелка между столичните грандове и „Лудогорец“, които далеч не бяха в добър тон. И все пак изглежда неиздържано толкова време да няма свикан конгрес, който да определи следващия президент.
Тук идва чисто правовият въпрос дали избирането на ново ръководство ще бъде за периода до края на настоящия мандат, който е по-малък от година, или то ще получи нов 4-годишен такъв.
Вицепрезидентът Атанас Фурнаджиев бе споделил в началото на годината следното:
“Януари месец догодина е редовният конгрес на БФС, така че трябва да се вземе решение дали има смисъл да има извънреден през лятото. От чисто рационална и финансова гледна точка. Ако има конгрес през юни или юли, след това има и период на вписване в регистъра за новото ръководство, който е около два месеца. Не знам има ли смисъл да има ново ръководство само за няколко месеца. Конгресът е 700 души в една зала, което е забранено към момента.”
При наличието на ясни имена, които да се кандидатират, то „Ритнитопъ“ ще се опита да ви запознае с тях. Засега такъв е Христо Порточанов, който вече споменахме редове по-нагоре. По-детайлна справка за неговия профил и цели ще съставим в бъдеще. Сега ще ви представим само актуално негово изказване пред БНТ, където той бе доста пиперлив(2):
„Ще има трима професори в моя екип. Ще има бизнесмени, спортисти… хора с авторитет и възможности. Може би са по-големи футболни запалянковци от мен. Не се притеснявам от конкуренцията. Ако са тези имена, които се спрягат в пространството, ще бъде несериозно за футбола.
От сегашния изпълнителен комитет никой няма място, ако дойда на власт. Ще дам път на професионалистите и младите хора. Нито един президент няма да бъде член на Изпълкома. Тяхното място е в ПФЛ или АФЛ. Виждате, когато присъстват в Изпълкома, какво става. Професионалната лига да си ръководи професионалния футбол, Аматьорската – аматьорския.“
Във времето се спекулираше с кандидатури на Димитър Бербатов и Стилян Петров. Първият в момента е помощник-треньор в „Етър“, което говори за амбиция в малко по-различна позиция във футбола. Петров пък отрече обмисляне на подобна идея, въпреки че се счита за доста подходящ за поста(3). Във времето бившият президент на „Марица“ Христо Христов също имаше амбиции за ръководната позиция в Бояна, но самият той спомена за участие в корупция, което не ни звучи много представително.
Дали БФС се управляваше правилно преди, когато начело бе Борислав Михайлов? Обвинения за грешки имаше и то често основателни, но поне критиците и феновете знаеха към кого да ги отправят. Сега това не е така, което е дори по-абсурдно. Ще използваме крилатото „пак казваме“ и ще напомним, че нямаме за цел да нападаме никого. Някак си обаче не звучи редно институцията, от която зависи настоящето и бъдещето на любимия ни ритнитоп, да стои без президент, който да носи отговорност. Така че по Михайлово време не бе толкова лошо, ако трябва да съпоставим онова време със сегашното.
Мнението на „Ритнитопъ“:
Когато милееш за дадено нещо, не го оставяш на произвола на съдбата. Футболът в България няма своя президент вече година и пет месеца. Във всичките ни статии предлагаме решение на дадения проблем, а за този становището е доста ясно – просто се нуждаем от лидер на ръководния пост в Бояна. Сигурни сме, че дори магическата пръчка няма как да оправи футбола у нас за кратко време. Но все пак се нуждаем от начало, а колкото по-бързо дойде то, толкова по-добре.
Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!
Източници:
(2) Интервю на Христо Порточанов пред БНТ (28 фев 21г.). https://bnt.bg/news/ekskluzivno-kandidatat-za-prezident-na-bfs-hristo-portochanov-razkriva-planovete-si-za-balgarskiya-futbol-v291384-292607news.html?page=5
(3) Mнение на Стилян Петров пред “Дневник”(12 яну 21г.). https://www.dnevnik.bg/sport/2021/01/12/4162399_stiliian_petrov_ne_iskam_da_se_zamesvam_v_bulgarskiia/#
Be First to Comment