Ще се върнем към последния мач на Христо Стоичков с националната фланелка.
Материалът, който четете в момента, е посветен на един изключително колоритен футболен двубой, провел се в самия край на ХХ век.
Този мач събира цяло съзвездие от хора, и то не само от сферата на играта с коженото кълбо. Става дума за последната среща на легендарния Христо Стоичков с националната фланелка. Ако можем да оприличим футбола на танц, то това бе последният такъв на Камата за България. Съперник е родината на футбола Англия, а пък арена на сблъсъка е един от терените с основно значение за модерния ляв – стадион ‘‘Българска Армия‘‘. Освен пъстротата от известни личности, заела места по трибуните, двубоят изобилства от много футболна драма, тактическо надиграване, фрапантни пропуски и богатство от футболен талант.
Световните финали, проведени във Франция през 1998г., се явяват лебедовата песен на българските футболисти завоювали бронзовите медали в САЩ преди 4 години. На форума, домакинстван от ‘‘петлите‘‘, напускаме рано, рано – още в груповата фаза. Губим от Нигерия с 0:1, след това правим нулево равенство с Парагвай, воден от невероятния вратар Хосе Луис Чилаверт, а пък в последния двубой записваме тежко поражение с 1:6 от Испания. ‘‘Златният‘‘ само допреди няколко години отбор бива разкъсан на парченца.
За следващите квалификации, чукащи на вратата, е взето решение отборът да бъде подмладен кардинално. Треньорът Христо Бонев бива заменен от 40-годишния Димитър Димитров ‘‘Херо‘‘. Кариерата на скамейката за младия специалист започва с обучение в Германия в началото на 90-те и след това продължава през различните гарнитури на бургаския ‘‘Нефтохимик‘‘, за да се стигне до първия отбор. В период на 4 години между 1993-1997г. води успешно първия състав на ‘‘шейховете‘‘ и утвърждава себе си като един от най-добрите млади специалисти в страната. На 13 септември 1998г. официално поема кормилото на ‘‘трикольорите‘‘ в началото на квалификациите за класиране на Евро 00‘ в Белгия и Холандия. В пресявките за форума попадаме в група 5 и сме в компанията на Англия, Полша, Швеция и Люксембург. За да имаме шансове за класиране, трябва да завършим на едно от първите две места.
От бронзовите медалисти в САЩ ’94 в състава остават само Христо Стоичков, Ивайло Йорданов и Златко Янков. Всички останали по една или друга причина напускат представителния ни тим. Групата играчи е изключително млада и не липсва качество, но летвата е поставена твърде високо от златното поколение, класирало се на три поредни големи форума. Стартираме ужасно квалификациите с домакинско поражение с 0:3 от отбора на Полша на стадион ‘‘Лазур‘‘ в Бургас. Използваме съоръжението в морския град, защото националният стадион ‘‘Васил Левски‘‘ е затворен поради реконструкция.
Точно след тази откриваща загуба е взето решение на поста да застане младият бургазлия Херо. Първото препятствие пред напористия Димитров е с колосални размери. Гостуваме в дома на родината на футбола – Англия. Играем не къде да е, а в самия храм на играта. Националният стадион на Англия по това време в лицето на стария ‘‘Уембли‘‘ е съоръжение, открито през 1922г. и пропито с невероятна страст и история от зората на футбола. Невероятната акустика го прави едно от най-негостоприемните места в Европа.
На 10 октомври 1998г. ветеранът Христо Стоичков извежда с капитанската лента отбора на България пред повече от 73 000 зрители на ‘‘Уембли‘‘. В напрегнат мач с много положения пред двете врати младият българския отбор успява да удържи атаките на Англия за крайното 0:0. За жалост въпреки усилията на ‘‘Херо‘‘ отборът просто няма тръпка в играта си поради рязката смяна на поколенията и още пресните спомени от игрите на 4-тите в света. В следващите три срещи губим два пъти – 0:1 от Швеция на ‘‘Васил Левски‘‘ и загуба с 2:0 от Полша във Варшава. Победата над футболното джудже Люксембург с 2:0 не топли никого, защото практически губим всякакви шансове за класиране на европейското първенство. Това се случва за първи път от 8 години насам и 3 поредни участия на големи форуми (2 световни и 1 европейско). Шокът е голям за всички, като ясно се вижда, че в представителния ни отбор е започнала твърде агресивна смяна на поколенията и че до края тези квалификации трябва да бъдат използвани, за да бъде оформен новият тим, който ще се бори за Мондиала през 2002г.
Логично ветеранът Стоичков решава, че е време да прекрати славната си кариера с националната фланелка и да даде път на талантливите играчи, идващи под него. Камата избира ответното ни домакинство срещу Англия да бъде прощалното му участие и своеобразен бенефис с фланелката на ‘‘лъвовете‘‘. Изведнъж сблъсъкът с островитяните придобива съвсем друга стойност и привлича вниманието на целия свят. Това никак не е учудващо, взимайки предвид факта, че Стоичков е със статут на световна знаменитост и името му е разпознаваемо по цялото земно кълбо. Съдбата също се усмихва закачливо, защото датата на мача 9 юни се пада и 40-тия рожден ден на самия старши-треньор Димитър Димитров!
Срещата се играе на деветия ден от юни 1999г. на стадион ‘‘Българска Армия‘‘ – родният дом на ЦСКА и една от първите арени, дала сериозен тласък на Модерния ляв във футбола. Англичаните се нуждаят от задължителни три точки, защото се намират на незавидната трета позиция в класирането, докато нашите момчета играят за престиж и естествено всички желаят да се представят на ниво в последния мач на Христо Стоичков. На трибуните има повече от 22 000 зрители, като неофициалните слухове твърдят, че е имало около 10 000 повече.
Преди двубоя невероятно трио поднася на Камата празничен букет. Тези трима души са президентът на БФС и зет на самия Тодор Живков – Иван Славков ‘‘Батето‘‘, благодетелят на ЦСКА и собственик на ‘‘Мултигруп‘‘ – крупният бизнесмен Илия Павлов и човекът, променил из основи европейския и световен футбол, дългогодишният треньор на Стоичков в ‘‘Барселона‘‘ – легендарният Йохан Кройф. Разбира се, не можем да забравим и човека, дал път на Христо Стоичков в ЦСКА и помогнал му да стигне до бронзовите медали от Мондиала в САЩ ’94 – стратега Димитър Пенев. Също така в ложите на централната трибуна на стадиона в сърцето на Борисовата градина е пълно с политици, актьори и обществени лица от почти всяко едно съсловие. Близо 2000 англичани заемат местата си в сектора за гости, което също добавя към невероятната атмосфера.
На връх 40-ата си годишнина селекционерът Димитър Димитров излиза в най-значимия мач в кариерата си до този момент и избира солиден състав. Под рамката на вратата е 24-годишният Димитър Иванков (‘‘Левски‘‘), пред него в защита действат Радостин Кишишев (‘‘Бурсаспор‘‘), Георги Марков (‘‘Локомотив‘‘ (София), настоящият треньор на ‘‘Левски‘‘ Станимир Стоилов заедно с натурализирания сърбин Златомир Загорчич, който по това време защитава цветовете на ловешкия ‘‘Литекс‘‘. Младокът Христо Йовов (‘‘Мюнхен 1860‘‘), напористият Илиян Илиев (‘‘Бенфика‘‘) и Христо Стоичков с капитанската лента в цветовете на Каталуния допълва атакуващото трио. В сърцето на халфовата линия пък личи името на голобрадия Стилиян Петров, който само няколко месеца по-късно ще бъде трансфериран в шотландския шампион ‘‘Селтик“.
Атмосферата по трибуните е наелектризирана и двата отбора се хвърлят в здрава битка още от началните минути. Нашите момчета играят за чест, слава и престиж, докато англичаните се нуждаят от задължителна победа. Въпреки доброто начало за българите първи до попадение стигат островитяните. Голмайсторът на ‘‘Нюкасъл‘‘ и английската ‘‘Висша Лига‘‘ Алън Шийрър бележи след виртуозно изпълнение с кълбото. Стрелецът овладява топката в наказателното поле на нашите и без да се свени с ювелирно завъртане праща топката в мрежата на Иванков през плонжиралите Росен Кирилов и Георги Марков. Ответният отговор не закъснява и само след 3 минути – в 18-ата минута, получаваме право да изпълним пряк свободен удар от дясно на вратата, пазена от Дейвид Сиймън. Зад топката естествено застава Стоичков и с невероятно центриране с левия крак праща топката на далечната греда, където Георги Марков с летящ плонж забива топката в мрежата с глава – 1:1! Трибуните на ‘‘Българска Армия‘‘ се тресат в екстаз, а защитникът на столичния ‘‘Локомотив‘‘ се превръща в едва втория българин, съумявал да отбележи гол на Англия, след незабравимия Георги Аспарухов.
Нататък мачът върви равностойно, като положенията се редуват и пред двете врати. През втората част друг бъдещ велик играч на националите влиза като голобрад юноша – Мартин Петров. Врачанинът прави дебюта си с националната фланелка в бенефисния двубой на идола си – Христо Стоичков. За жалост младокът прегрява и за по-малко от 10 минути си изкарва два жълти картона. В 53-тата минута бива изгонен, след като при единоборство удря с лакът защитника на ‘‘Тотнъм‘‘ Сол Кембъл. Нападателят на ЦСКА избухва в сълзи още на терена и се налага да бъде успокояван от самия Стоичков, докато напуска терена под бурните овации на стадион ‘‘Българска Армия‘‘. До края резултатът остава непроменен въпреки многото положения и пред двете врати, като Христо Стоичков бива заменен от Георги Бачев в 73-тата минута и официално приключва кариерата си в националния тим, аплодиран неудържимо от повече от 20 000 по трибуните.
Мнението на ‘‘Ритнитопъ‘‘: Краят на XX и началото на XXI век са времена, изпълнени с поредица от невероятни мачове с българско участие. Само можем да се надяваме на подобни емоции в днешно време. Нещата обаче никак не са загубени и с правилна и методична работа, можем да се върнем там където ни е мястото.
Прочетете още подобни истории тук :
Be First to Comment