В днешния ни материал ще ви запознаем с едни от най-интересните случаи, свързани с допингирани футболисти!
Футболът в днешно време се е превърнал в непрестанна борба. Тя достига чутовни размери и естества и за клубовете е въпрос на чест да бъдат крачка напред пред съперниците. Кралят на спортовете се е превърнал в мултимилионен и интернационален бизнес, в който всичко е позволено докато не те хванат.
Вскякави задкулисни игри и машинации влизат в употреба, когато се гони голямата цел за клуба. Инвестираните много пари за трансфери, инфраструктура и маркетинг за популяризация на продукта трябва да намерят своята реализация.
Жестоката конкуренция и силния натиск за постигане на резултати карат някои да прибегнат и до забранена стимулация. В този материал ще засегнем някои знакови случаи на футболисти, хванати с допинг.
Франческо Флаки
Когато “Сампдория” се завръща в Серия А, Флаки е икона в пристанищния град. Вкарва над сто гола, оформя атомно дуо в нападение с Фабио Бацани и стига дори до националния отбор на Италия. „Моряците“ за малко не се класират за Шампионска лига, като завършват пети през сезон 2004-05. Когато всичко е цветя и рози за Франческо, атаките срещу него идват от няколко места.

Първо, през 2006-та е наказан за 2 месеца. Той и съотборника му Морис Кароциери са давали информация на комарджии. През 2007-ма година след мач с “Интер”, в пробата му е открито наличие на кокаин. На 31-ви май той получава наказание от 16 месеца, което по-късно е увеличено на 24 месеца. В резултат на това, “Сампдория” прекратява договорните си отношения с него.
През 2009-та година се присъединиява към втородивизионния “Бреша”. Изиграва 14 мача, като в повечето се включва като резерва. През 2010-та дава втора положителна проба за кокаин и отнася 12- годишно наказание, което практически прекратява кариерата му.
Адриан Муту
В началото на новия век румънецът минаваше за един от най-горещите таланти на континента. Силните му изяви в италианската Серия А с екипите на “Интер”, “Верона” и “Парма”, му печелят номинация за „Златната топка“. Към това можем да прибавим и трансфер в стартиращия мегапроект на Роман Абрамович – “Челси”.
На Острова румънският бомбардир започва феноменално – бележи победен гол срещу “Лестър” и две попадения в лондонското дерби с “Тотнъм”. Стартирайки общо с четири гола в първите си три мача. През следващия сезон 2004/2005 Муту не успява да се разбере с новия наставник на отбора Жозе Моуриньо. През септември 2004-та Адриан отнася наказание от 7 месеца заради положителен тест за кокаин. Това води до прекратяване на договора му, а Муту бива осъден да заплати над 17 милиона евро компенсация. След множество обжалвания, делото стига чак до Европейския съд за правата на човека. Той от своя страна окончателно отхвърля обжалването на футболиста през 2018-та година.

През лятото на 2006-та като футболист на “Ювентус”, Муту е привлечен от отбора на “Фиорентина”. За него са дадени 8 милиона евро плюс българския нападател Валери Божинов. Във Флоренция стабилизира играта си. Но на 29-ти януари 2010-та след мач с “Лацио” за Купата на Италия, в който Адриан бележи два гола, нападателят отново изгърмява с допинг. Отделно още една негова проба от мача за първенството с “Бари” също е позитивна. Антидопинговата комисия настоява за една година наказание. В крайна сметка той остава извън футбола за 9 месеца, а “Фиорентина” къса договора му. След това си провинение, той вече никога не играе на топниво.
Мамаду Сако
Талантливият френски защитник е юноша на “Пари Сен Жермен” и за 6 сезона изиграва над 150 мача. През 2013-та обаче конкуренцията в отбора става изключително голяма с пристигането на бразилците Алекс, Тиаго Силва и Маркиньос. Това принуждава 23-годишния тогава бранител да потърси късмета си другаде. Така той попада в “Ливърпул” и се превръща в сърцето на отбраната на „червените“. При Брендън Роджърс той е неизменен титуляр, но през сезон 2016/2017 започват неприятностите за него. На 23-ти април 2016-та УЕФА обявява, че разследва защитника за нарушаване на допинг правилата. Непосредсвено след мача за Лига Европа срещу “Манчестър” (Юнайтед) е проведен тест.
Клубът и играчът се съгласяват, че докато тече разследването, той няма да играе в първия състав. Пет дни по-късно европейската централа наказва за 30 дни Сако заради употреба на фетбърнър. Така той пропуска финала на Лига Европа, загубен от “Севиля”. Не попада и в състава на Франция за домакинското Евро 2016.

Наказанието отпада в края на май. Оказва се, че веществото, прието от Сако, не фигурира в забранителния списък на агенцията и УЕФА закрива делото. Щетите обаче вече са нанесени, а Сако пропада надолу. Скарва се с треньора Юрген Клоп, който бесен го гони от тренировка, за която той е закъснял. Следва преминаване в “Кристъл Палас”, където остава четири сезона. Вече загубил блясъка си, французинът играе в родината си за “Монпелие”. Малка утеха за него е, че печели дело за клевета срещу Световната антидопингова агенция. Това му носи обезщетение от над 21 милиона долара за нанесените му вреди.
Футболистите на ЦСКА
Разбира се, няма как да пропуснем и милата родна футболна действителност. Знаков е случаят от края на 2011-та година, когато трима играчи на ЦСКА дадоха положителни проби. Първи хванат бе Костадин Стоянов, който е проверен през октомври след дербито с “Левски”, спечелено с 1-0 от „армейците“. Първоначално оправаднието е, че футболистът сам се лекувал от настинка и взел капки за нос, в което се съдържало забраненото вещество метилхексанамин. Самият футболист признава, че е вземал стимулантите заради проблеми на психическа основа.
След последния мач за есенния полусезон с “Лудогорец”, Тодор Янчев и Румен Трифонов са привикани за допинг контрол. Техните проби също се оказват положителни, а от клуба се опитват да се защитят. Вината за скандала е хвърлена върху лекаря на отбора Мирчо Крайнов. Той бива уволнен, а БФС спира правата му. Тримата клетници в крайна сметка отървават кожите с минималното наказание от три месеца. Завръщат се в игра за ЦСКА в началото на месец април 2012-та година.
Бонус – Кристоф Даум
Колоритният наставник започва шеметно кариерата си през 90-те години на миналото столетие. През сезон 1991/1992 извежда отбора на “Щутгарт” до титлата в Германия. След това продължава кариерата си в Турция. В първия си сезон през 1994-та печели Купата на страната, а през следващата година прави „орлите“ шампиони.
Завръща се в Германия, където поема отбора на “Байер” (Леверкузен). А в следващите четири сезона отборът е неизменно в топ 3 на Бундеслигата. През кампанията 1999/2000 “аспирините” са на крачка от „сребърната салатиера“, но “Байерн” отново се оказва непреодолим за Даум.

Безславно отпадналият на Евро 2000 Бундестим е в търсене на нов ръководител, който да замести провалилия се Ерих Рибек. Даум изглежда точният човек за тази работа и дори подписва предварителен договор с фуболния съюз. Шефът на “Байерн” Ули Хьонес обаче е на друго мнение. Той твърди, че треньорът си пада по „кокаин и партита с леки момичета“. Притиснат от обществеността, Даум свиква пресконференция, на която заявява, че е готов да даде проби за употреба на наркотици.
На 20-ти октомври 2000 година всичко става ясно – тестът за употреба на кокаин на Кристоф Даум е положителен. “Байер” (Леверкузен) незабавно уволнява треньора, а футболният съюз едностранно прекратява предварителния договор с наставника. Даум твърди, че наркотикът е попаднал случайно в организма му. Държавата завежда дело срещу него и го осъжда да плати 10 000 евро глоба.
Започва курс за лечение на зависимостта си и се опитва да възстанови сринатата си репутация. През март 2001-ва година започва работа отново в “Бешикташ”, където достига финал за Купата. След края на сезона в типичния си стил заявява, че напуска, без да дава много обяснения. Следва дубъл в Австрия с “Аустрия” (Виена), а след това трети престой в Турция. Вдига две титли с “Фенербахче”, оставайки там до юни 2006-та, когато си тръгва поради здравословни причини.
Мнението на “Ритнитопъ”: Допинговите скандали във футбола не са чак толкова много, колкото в други спортове, като например колоезденето. Интересно е да подчертаем, че във футбола се правят най-много допинг проби в сравнение с останалите спортове, но рядко те са положителни. Все пак има и такива случаи. Може би помните случая, в който Рио Фърдинанд отказваше да се яви на тест. Ще ви разкажем и за него.
Прочетете още материали и интересни футболни истории тук:
Be First to Comment