Ритнитопъ под румънска власт

Днес ще се върнем в началото на миналия век, когато Южна Добруджа е под румънска власт. Нека проследим как се зараждат българските отбори там.

Началото

Началото на най-великата игра в Добрич е поставено от ученическия клуб „Развитие“. Той е основан през март 1919 г. Учредителите му се сдобиват с правилник на играта, издаден от варненския клуб „Тича“, но в края на годината са принудени да прекратят дейността си. След няколко неуспешни опита, през април 1921 г. е създаден нов футболен отбор – „Стрела“ (на румънски „Сагята“). В него членуват само българи. Новият тим играе първия мач в историята на града със силистренския „Екипа нягра“ („Черният отбор“) през април 1922 г. Първият международен двубой – победа с 2:0 срещу Варненската търговска гимназия на 22-и април 1924 г. В рамките на 1924 г., „Стрела“ записва 13 мача, като печели 10. Един от малкото отбори, който успява да го победи, е реномираният букурещки „Макаби“(2:3 на 14-ти септември 1924 г.) По време на срещата с покровителствания от полицията отбор на румънските колонисти „Калиакра“ (Каварна) се стига до напрегнати моменти между двата тима. В резултат на това, Окръжният съд в Базарджик (днес Добрич) разпуска „Стрела“ на 25-и октомври 1924 г.

“Глория”

Не по-лесна е съдбата на „Вихър“ (на румънски „Вифор“), който е формиран през април 1925 г. Oтборът бива регистриран официално три години по-късно като секция на „Глория“. Тимът се превръща в най-успешния на местно ниво, печелейки три от шест официални градски първенства, а освен това има собствен химн. През 1933 г. достига до полуфинал в Румънската национална лига – Юг, където губи от фаворита „Ювентус“ (Букурещ) с 1:2. Ролята на представителен отбор на града обаче се поема от създадения също през 1925 г. „Глория“ (на български „Слава“), впоследствие сдобил се с името „Глория Венера ЧФР“. Той записва две участия в третото ниво на румънския футбол – Дивизия С, Южна лига, Серия II, но през сезоните 1936/1937 г. и 1938/1939 г. завършва на последно място.

Самоубийството, което “почерни” Бяла Слатина

Още подобни статии може да четете – тук

“Дистрикта”

Футболните контакти на града се засилват, след като през 1929 г. е формирана Добричката спортна област – “Дистрикта”. На 31-и май 1931 г. в града гостува сборен отбор на Букурещ, който се изправя срещу комбиниран местен тим, селектиран от бившия футболист на „Макаби“ (Букурещ) Пипо Блашнек. Столичани печелят с 5:3, но тази среща стимулира българските футболисти в Добрич (Базарджик). На 3-ти септември 1934 г. двата тима се срещат в сблъсък за Купа „Брезяну“. Играчите на Пипо Блашнек надделяват с 3:2 над букурещкия си съперник и печелят позлатената купа. Юношеският тим на града успява да спечели и престижната купа Виргил Тиля, побеждавайки на финала връстниците си от Букурещ. Според румънски източници това става през 1940 г. с резултат 1:0, докато изследователите на спорта в Добрич държат на 1938 г. и 2:1.

“Славия”

Интересна е съдбата на основания през 1923 г. в Констанца отбор на местните българи „Славия“. Клубът е финансиран от местния клон на добричката печатница „Ив. Д. Смоков и Сие“. Отборът осъществява един от първите трансфери в региона, позволявайки на талантливия Иван Петров Нонев да премине в отбора на румънските колонисти „Виктория“. Впоследствие той е поканен да отиде във „Венус“ (Букурещ) и да се присъедини към младежкия национален отбор на Румъния. Нонев отказва и се връща в България. От 1940 г. пък „Славия“ се премества в Добрич.

Кметът на български град забрани футбола?

Oще подобни статии може да четете – тук

Крайовската спогодба

По силата на Крайовската спогодба от 7-и септември 1940 г. Южна Добруджа отново става част от пределите на Царство България. Наследници на споменатите отбори биват интегрирани в системата на българския футбол. Символичен е фактът, че финалът за „Царската купа“ през 1941 г. се играе в Добрич. Това показва, че макар дълго време да е била под чужда власт, областта може да се смята за неотменна част от историята на най-популярната игра в страната.

Мнението на “Ритнитопъ”: Въпреки трудностите, които изпитват българите в Южна Добруджа, те успяват да създадат български отбори. Тимовете се налагат, като дори се срещат с чуждестранни тимове.