Press "Enter" to skip to content

Задлъжнелите клубове: как се спасява “Барселона”?

На Вашето внимание представяме случаят “Барселона”. Как един футболен гигант се справя с евентуален фалит? Правилен ли е подходът? Какви са бележките, които могат да си вземат българските клубове?

Много футболни фенове бяха озадачени от следното противоречие: как “Барселона” може да си позволи гръмки трансфери като Рафиня (58 млн. евро), Жул Кунде (50 млн. евро) и Роберт Левандовски (45 млн. евро)? Финансовият баланс от входящи и изходящи трансфери на “блаугранас” само за това лято е не просто отрицателен – той наброява минус 130 млн. евро.

На фона на официален дълг от 1.3 млрд. евро, 400 млн. евро загуба за миналата година и заплати, всички тези нови попълнения изглеждат невъзможни. Това не е всичко! Според официална информация, таванът на заплатите е превишен с цели 144 милиона. Това на практика е ограничавало клуба да плаща нови заплати. Заради това в “Барселона” са били принудени да ограничат възнагражденията на редица футболисти в отбора.

Въпреки това, в началото на сезон 22/23 “Ла лига” публикува информация за заплатите във всички клубове – в “Барселона” бюджетът е в норма, а годишните заплати наброяват 660 млн. евро. Но как се постига това?

Заплатите в испанското първенство и бездната между големи и малки.

Отзвукът

В последните няколко месеца треньори, спортни журналисти, фенове и други хора, свързани с футбола не пропускаха възможността да задават въпроси около финансовото състояние на “каталунците”. Непонятно бе за много хора как “Барселона” прави такива назначения с огромните си дългове? Много несъстоятелни мнения бяха изречени. Това говори достатъчно за интелектуалното състояние на футболната индустрия. Но и за друга болна истина – фанатизмът и популизмът владеят най-великата игра днес.

Дали нарочно, дали подведени от дезинформационния поток и липсата на знание по темата, хората говорят за дълговете на испанския гранд така, сякаш те трябва да бъдат изплатени най-късно утре. Изненадващо, те забравят за актуалните активи на клуб с огромно международно и медийно влияние. Активи, които могат да бъдат продадени веднага с цел увеличаване на приходите.

Как го направи “Барселона”?

В този ред на мисли, отделно от традиционните начини за генериране на средства, “Барселона” започна да продава тези активи. Целта бе клубът да има финансовата възможност да продължи дългосрочната си стратегия. Тези алтернативни начини се наричат “икономически лостове”.

Първият икономически лост бе “дръпнат” чрез продажбата на 49,9% от BLM. Абревиатурата стои зад “Barca Licensing & Merchandising”. На практика, това означава да продадеш част от марката си. Решението донесе около 300 млн. евро, докато “Барселона” задържа контролния пакет акции, както и опция за обратно откупуване на този процент. В добавка, клубът продаде 25% от печалбата си от “Ла лига” за телевизионни права за период от не повече от 25 години. Тези два икономически лоста донесоха на клуба около 400 млн. евро. В последствие, “каталунците” продадоха и “Barca Studios” – компанията, която държи правата върху всички маркетинг дейности на бранда. Те включват клубна телевизия, социални мрежи и т.н.

Всички тези продажби на активи позволиха на “Барселона” да привлече и регистрира нови попълнения през летния трансферен прозорец.

Това ли бе правилното решение?

Мненията около менажирането на тежката ситуация в “Барселона” са много. Някои твърдят, че е гениално. Други са на мнението, че тези икономически лостове са краткосрочно решение, което ще доведе до още по-големи неприятности след време.

Моето мнение е, че ръководните лица в “Барселона” залагат активите на клуба с надеждата за моментални спортни успехи. Следователно, ако това се случи, стойността на бранда ще се повиши. Стратегията им е по-скоро обречена на провал, заради актуалната икономическа и геополитическа ситуация на планетата.

Важно е да си припомним, че “Барселона” не е частна компания. Клубът съществува на базата на електорална система, чрез която се избира Президент на клуба на всеки шест години. Това всъщност е проблем за актуалната ситуация. Защо? Днешните мерки на ръководството са с цел краткосрочни спортни успехи, за да може то да остане в историята със спечелените трофеи. А след това? Никой не мисли за създаване на устойчив модел, който да гарантира бъдещето на клуба.

Има ли алтернатива?

“Барселона” все пак е далеч от този срамен, непотистки краткосрочен модел на управление, имплементиран от руските и арабските богаташи. Техният модел превърна много футболни клубове в яма за пари, работеща на загуба и изцяло лежаща на извънфутболни финанси. Но сегашното ръководство реши да действа по старомодния начин, популяризиран от президенти, които доведоха до фалит 80% от клубовете в Испания неотдавна. Всъщност, те поставят бъдещето на клуба под въпрос с едничката цел – лична слава, знаейки че “не са от тук и са за малко”.

Не е ли по-разумно да се създаде средносрочна до дългосрочна финансова стратегия? Стратегия, основаваща се на инвестиции в академията, за да се вдигне стойността на играчите. Вместо това се инвестира в краткосрочния модел “ние ще спечелим всичко веднага” в индустрия, в която конкуренцията е убийствена и неизвестните са безброй, за да бъдат предвидени.

Възможно е, но “това е футболът”…

Мнението на “Ритнитопъ”: Ще се запитате, и с право, следното: защо в сайт за български футбол, се пише за испански грандове? Ако се вгледате в поредния детайлен анализ на нашия автор Даниел Серехидо, ще усетите, че проблемите, които “Барселона” сам си създава и решенията за тези неволи, са приложими и тук!



Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.