Как футболната”магия” на Стоичков и един отменен гол не ни достигнаха за нещо по-голямо.
Днес ще Ви върнем близо 30 години назад във времето, за да проследим представянето на националния ни отбор по футбол при първото появяване на “лъвовете” на европейски футболни финали – Евро ’96.
Ще направим ретроспекция през очите на лидера и най-добър играч в отбора – легендарния Христо Стоичков. В ролята на истински водач “Камата” бележи попадение във всеки един от двубоите на “трикольорите” и показва непримирим боен дух. Впечатлява отново с играта си Европа и света, намирайки място в идеалния отбор на турнира. За съжаление, това не е достатъчно на нашенския тим за ново постижение, подобно на това отпреди 2 лета в САЩ (1994 г.).
Европейските футболни финали, проведени през 1996 г. в родината на футбола – Англия, са 10-тият поред турнир от такъв ранг под егидата на “Уефа“. Това е форум, на който доста събития се случват за пръв път.
Нека започнем първо с отборите. За първи път тимовете, имащи право на участие във финалната фаза, са двуцифрен брой– 16 срещу 8 на предишното първенство, проведено в Швеция. Това е първият континентален форум в Европа, на който за победа в груповата фаза се присъждат 3 точки, а не 2, колкото са били в предходните години. Освен това никога преди не е било използвано правилото за ‘‘златен гол‘‘ (т.нар. “внезапна смърт”) – ако мач от фазата на директните елиминации влезе в допълните две продължения от 15 минути, то отборът, който пръв отбележи гол, грабва победата на секундата!
Именно по този начин Германия спечели първия си трофей като обединена държава, след като на финала на “Уембли” златната резерва Оливер Бирхоф активира “внезапната смърт” за изненадата на турнира – бойкия тим на Чехия. За първи път за същинската част на европейско първенство се класират и нашите момчета. Запазил отбора, станал 4-ти в света, Христо Стоичков и компания стъпва на Албиона със самочувствието на тим, който е готов да стигне до голямата купа!
Водени от голмайстора на Световното първенство само преди 2 години в лицето на “Камата”, много от европейските и световни анализатори ни поставят в една графа с фаворитите на турнира.
Нашият отбор е изпълнен с елитни опитни изпълнители, играещи от началото на десетилетието в топ клубовете на Европа. Нужна ни е само спокойна и уредена обстановка, за да можем да покажем спортния си потенциал на терена, както вече веднъж сторихме през 1996 година зад Океана. “Да, ама не!“
По време на провеждането на първенството, в ръководното тяло на българския футбол – БФС, тече ожесточена борба за власт, която е пряко свързана с играчите на терена. А това няма как да не повлияе на представянето им. През ноември 1995г. пловдивските брокери Христо Данов и Христо Александров предадоха властта в българския футбол. На тяхно място се появи култова фигура за българския спорт в лицето на Иван Славков, познат още като “Батето”.
По това време опитният комбинатор е на 45 години и има огромно влияние над много сфери в държавата. Властта във футбола е сменена, но в националния отбор най-много тежи думата на Димитър Пенев и мега звездата Христо Стоичков. Тези обстоятелства не се харесват особено на мнозина от новата власт. Голяма част от тях тайно се надяват четвъртите в света да се провалят с гръм и трясък на континенталния форум в Англия. Друг начин за кардинална промяна на силите е невъзможна заради “бетонирания” статус на Пеневата чета след грандиозния успех в Щатите и безупречното представяне в квалификациите за Европейското първенство.
В такава обстановка нашенците заминават за Англия, за да се готвят за турнира. Проблемите започват още от самото начало. Делегацията ни е настанена на изключително интересна локация в Северна Англия, близо до градчето Скарбъро. Малка подробност, която националите узнават едва след пристигането си – сградата, в която ще пребивават през следващите няколко седмици, в миналото се е използвала за психиатрична клиника. За капак на всичко се оказва, че стаите са твърде малки и не особено уютни. Тренировъчните терени също не са на прилично ниво. Самият Стоичков дори споделя следното в биографичната си книга:
“Мобилните телефони нямаха обхват в базата. Само на една скала над бушуващото море имаше местенце, където изплуваше една чертичка на екрана. Златко Янков откри “свещения къс земя” и там целият отбор се изреждаше да говори с близките си като в телефонна кабина.“
“Камата” не остава никак впечатлен и от тренировъчната база:
“За капак прехваленият от Старшията терен в базата ни заприлича на картофена нива след едва три тренировки. Наложи се да използваме резервен – колежанско игрище, на което тревата не бе окосена и потъвахме до глезените. Това носеше реална опасност от контузии.”
След няколко дни, прекарани в тези условия, чашата прелива и Стоичков и компания започват да звънят на пожар в БФС. “Батето” си прави оглушки и не си вдига телефона. В крайна сметка друга от ръководните фигури в “Изпълкома” – Иван Вуцов, поема нещата в свои ръце и премества националите ни в хотел с по-добри условия.
В целия този хаос националният ни тим води подготовката си за шампионата, а мачовете вече са все по-близо. Късметът ни отрежда група “B” и сме в изключително сериозна компания. В първия мач играем с Испания, след това продължаваме борбата със съседите от Румъния, а за черешка на тортата имаме среща със старите ни познайници от Франция. Твърде много хора около тима потриват доволно ръце и скришом се надяват на издънка. Стоичков и съотборниците му обаче имат различно мнение по въпроса.
На 9 юни на стадион “Елън Роуд” дом на английския “Лийдс” в ожесточен мач изпускаме победата над “иберийците”. Първата част приключва при нулево равенство, като Хулен Гереро и Фернандо Йеро се отчитат с добри положения за испанците, докато това за нас правят Стоичков и Трифон Иванов.
Второто полувреме започва бурно и нашенците демонстрират силата си. В първите минути от началото на втората част Илиян Киряков поема топка около централния кръг и печели на скорост няколко метра, оглежда се и пуска невероятно извеждащо подаване по въздух за Стоичков. Ицата не губи време и посреща топката в наказателното поле със странична ножица във въздуха. Кълбото описва брилянтна парабола и прехвърля по красив начин вратаря на испанците – Андони Субисарета.
За истинско изумление на нашите, страничният съдия вдига флага си и отсъжда засада. Видео повторенията след това потвърждават протестите на българите, като доказват, че Стоичков изобщо не е в засада и решението е погрешно. За съжаление, тогава системата за видео отсъждане (ВАР) не е налична и голът не е признат. Това не обезкуражава Пеневата чета, а дори я мотивира повече.
Като разярени лъвове нашите продължават да се налагат на терена, а Стоичков и Емил Костадинов тероризират испанската отбрана. Опитите са увенчани с успех в 64-тата минута. След извеждащо подаване като по конец от “Камата” Емил Костадинов бива фаулиран в наказателното поле и главният съдия уверено посочва бялата точка.
Зад топката, разбира се, застава Стоичков, който е известен в цяла Европа с безпогрешния си мерник от 11-те метра. Тук ситуацията обаче е малко по-различна. Пред него на голлинията е не кой да е, а съотборникът му от “Барселона” – опитният Андони Субисарета. Двамата се познават повече от добре и Ицата знае, че за да отбележи, трябва да изпълни удар като по учебник. Ето какво споделя Христо Стоичков за въпросната ситуация в биографичната си книга:
“В минутата преди удара ме обзеха сковаващи чувства и мисли. Налагах си да дишам дълбоко, за да не потъна съвсем в съмненията. Концентрирах се до предел и стрелях в левия ъгъл! А той ? Той вече беше там. Изпъна се максимално при плонжа , но… топката мина на милиметри от ръката му, удари се във вътрешната страна на страничния стълб и се оплете в мрежата!“
Резултатът е открит с първото в историята попадение на България на европейски футболни финали. След гола обаче тъмни облаци надвисват над нашия отбор и първо Петър Хубчев получава директен червен картон, след като трябва да покрие грешен пас, оставил сам срещу вратаря играч на испанците.
Минута по-късно в следствие на отсъдения пряк свободен удар и последвалото му изпълнение настъпва карамбол в нашето наказателно поле. Най-съобразителен се оказва нападателят на “Бетис” – Алфонсо Перес, и след рикошет праща топката в мрежата на българския капитан Борислав Михайлов. Двубоят завършва с равенство (1:1) и двата тима поделят по една точка.
След 4 дни се провежда вторият двубой на националите от груповата фаза. Арена на сблъсъка е стадион “Сейнт Джеймсис Парк” в северния английски град Нюкасъл. В редиците на съперника ни има играчи от световна класа в лицето на капитана Георге Хаджи (“Барселона”) , нападателя Флорин Радучою (“Еспаньол”) и защитника Джика Попеску (“Барселона”).
Мачът започва в наша полза и не чакаме дълго, за да открием резултата. Още в 3-тата минута Стоичков получава една топка малко след центъра на терена. Оглежда се бързо и вижда, че няма никого около него. Печели 15-тина метра на скорост, водейки топката със силния си ляв крак, и когато достига до границата на наказателното поле, праща кълбото по земята в румънската врата за 1:0!
До финала на мача успяваме да задържим преднината си, въпреки че гол на румънците бива отменен. След удар на играещия в немския тим “Кьолн” – Доринел Мунтяну, извън наказателното поле топката се удря в горната греда, тупва зад голлинията и отново излиза от вратата. Ситуацията е сякаш копие на незачетения гол на Франк Лампард срещу Германия на 1\8 финалите на Световното през 2010 година. Както с попадението на Стоичков в предишната среща, така и тук, ВАР няма и следователно гол също няма. Ето, че първата победа за България на Европейско първенство е факт!
Така след 2 изиграни мача трупаме в актива си 4 точки и това ни отрежда удобна позиция за атака на 1\4 финалите и превземане на едно от първите две места в групата. Преди последния сблъсък с Франция ние и “петлите” имаме по 4 пункта, испанците са с 2 записани точки, докато северните ни съседи са закотвени на дъното на класирането с 0 точки и без шансове за продължаване напред.
Ако не загубим от франсетата или пък “мамалигарите” вземат нещо от Испания, продължаваме напред към елиминациите. Също е възможен и сценарий, при който играем 2:2 с Франция и се класираме заедно с тях, независимо от резултата в другата среща – те първи, а ние втори.
На 18 юни отново в Нюкасъл на стадиона на едноименния отбор се изправяме срещу Франция. Ето и мислите на Христо Стоичков за двубоя на “Сейнт Джеймсис Парк”:
‘‘Никога досега шансът не се бе обръщал така тотално срещу нас. Поведоха ни с 2:0, като Лоран Блан, бъдещият ми съотборник в ‘‘Барса‘‘, откри, а Любо Пенев си вкара автогол и в дълъг период се движехме като лунатици по терена. Направих обаче 1:2 от свободен удар и в последните двайсет минути натиснахме здраво за скъпоценното 2:2. Не се получи. Разминахме се с гола на няколко пъти, а в последната секунда на мача Патрис Локо ни прониза фатално след убийствена контра – 1:3…!‘‘
В другата среща, която тече паралелно с тази на нашите в Нюкасъл, резултатът към 84-тата минута е благоприятен за нас – 1:1. Нападателят на “Депортиво” (Ла Коруня) Хавиер Манхарин открива в 11-та минута преди Флорин Радучою да възстанови паритета в 29-тата. При това положение нашенците се класират въпреки загубата от Франция. Но в последствие се оказва, че спортното щастие е на страната на “Ла Фурия Роха”.
Само 6 минути преди края на двубоя Гилермо Амор Мартинез праща топката в мрежата и запазва място на своя отбор за 1\4 финален сблъсък с домакина Англия.
И така след невероятна въртележка в класирането българският отбор остава незаслужено извън борда. Горчивина и разочарование са предизвикани от факта, че ако голът със странична ножица на Христо Стоичков в първата среща бе зачетен и неправомерно незаписаният гол на Румъния срещу нас във втората среща бе правилно отсъден, щяхме със сигурност да се изправим срещу английските домакини в 1\4 финалите.
Мнението на ‘‘Ритнитопъ‘‘ : В България представянето на националите се посреща като провал. Причинте за това се крият във високо вдигнатата летва от САЩ ’94 и в личните интереси на определени кръгове в ръководството на БФС. Записвайки 1 победа, 1 равенство и 1 загуба в група с Испания и Франция, както и класиране на косъм за 1\4 финалите, представянето на България може да се оредели като повече от добро за тим, дебютиращ на Евро финали. За огромно съжаление, към днешна дата можем само да мечтаем за подобни резултати.
Още любопитни истории четете тук:
Be First to Comment